Ръцете ми станаха църква. Очите прозорци на храм, да моля за твойта любов.
Мозъкът ти ме възбужда и ме кара да искам тялото ти.
Кон кристален галопира в стомаха ми бясно, обичам и недрата ти.
Храня се с теб, но знам, че ти ме изяждаш. Изморявам се от любов, но да си почивам убива и възпалява, и поглъща ме суровa.
От миглите ми полъха захапа ти.
Неврона ти оголен и спокоен стои.
Докосваме се през врата, но дваматa с теб,
Ключа за нея носим, капсулата е една.
На два живота ДНК спирали, сливат се в една светлина
Природата е в мараня, когато слънцето целува луна.
Устните ми колабират, и не спират щом се отлепят от теб.
Харесваш ме чупливa, когато ме боли и чувам мислите ти.
Искам да те инжектирам в мойте вени, за да потече живот
Всичко днес, което раждам няма форма - коварна благодат от Бог.
Искам, искам да ти предам болестта си, за да видиш себе си, както аз виждам теб, както аз виждам теб.
Мозъкът ти ме възбужда и ме кара да искам тялото ти.
Кон кристален галопира в стомаха ми бясно, обичам и недрата ти.
Храня се с теб, но знам, че ти ме изяждаш. Изморявам се от любов, но да си почивам убива и възпалява, и поглъща ме суровa.
От миглите ми полъха захапа ти.
Неврона ти оголен и спокоен стои.
Докосваме се през врата, но дваматa с теб,
Ключа за нея носим, капсулата е една.
На два живота ДНК спирали, сливат се в една светлина
Природата е в мараня, когато слънцето целува луна.
Устните ми колабират, и не спират щом се отлепят от теб.
Харесваш ме чупливa, когато ме боли и чувам мислите ти.
Искам да те инжектирам в мойте вени, за да потече живот
Всичко днес, което раждам няма форма - коварна благодат от Бог.
Искам, искам да ти предам болестта си, за да видиш себе си, както аз виждам теб, както аз виждам теб.
